Заради осъдителни решения срещу България: МС предлага по-ниски наказания за обида и клевета
Проектопромените касаят най-много случаите на тъжби от длъжностни лица
Министерският съвет (МС) предлага по-леки санкции за засегнатост и клюка след предложение на министъра на правораздаването Крум Зарков.
Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост или клюка е орган на власт. Това плануват новите промени в Наказателния кодекс (НК), препоръчани от Министерство на правораздаването, заяви държавният пресцентър след днешното съвещание на Министерски съвет.
Проектът планува също понижаване на размера на санкциите при засегнатост и клюка, както и анулация на по-тежко наказуемия състав, когато те са ориентирани към длъжностни лица.
Промените са стимулирани от редица неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) против България , установяващи нарушавания на свободата на изразяването на отзиви, регламентирана в член 10 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ). Извън това в Националния проект за възобновяване и резистентност е планувано влизане в действие на промени в правната рамка, свързани със отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на законодателството. Измененията в относимата правна рамка включват и промени в регламентацията в Наказателния кодекс, обвързвана с закононарушенията засегнатост и клюка, които да обезпечат сходство с Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на индивида.
През последните години в България се следи и друга отрицателна наклонност по отношение на правната уредба и използването на института на клеветата. Тя се показва в възходящия брой частни наказателни каузи за клюка против жители, заведени от длъжностни лица, след подадени тъжби и сигнали против тях при и във връзка осъществяване на службата им.
В тази връзка се оферират промени в член 78а от Наказателен кодекс, който да дава опция жителите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при засегнатост и клюка против орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на член 78а от Наказателен кодекс.
С промените ще се отстранен и долните граници на санкциите по член 146 и 147 от Наказателен кодекс, които сега са надлежно 1000 и 3000 лв..
Намаляват се долните граници на санкциите, планувани в член 148, алинея 1 и 2 надлежно на петстотин и хиляда лв.. Така от една страна се пази свободата на изложение на мнение от страна на публицисти и други публични фигури, като се лимитира опцията за налагане на несъразмерни и непропорционални на осъщественото парични наказания.
Премахва се квалифицираният състав по член 148, алинея 1, т. 3 във връзка с закононарушението „ засегнатост “, който е използван и във връзка с закононарушението „ клюка “. По този метод националното законодателство се хармонизира с условията на откритото в практиката на Европейски съд по правата на човека предписание, че длъжностните лица могат да бъдат обект на социална рецензия в по-широк обсег по отношение на изпълняваните от тях публични функционалности, се показва още в прессъобщението.
За да се одобряват измененията, те следва да бъдат гласувани от Народното събрание.
Коментар по тематиката направи на брифинг в Министерския съвет през днешния ден самият Крум Зарков. Той акцентира, че по тази тематика България е била неведнъж осъждана.
„ Предлага се тези закононарушения да могат да разрешават освобождение от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост и клюка е орган на власт. В момента това не е допустимо. Разглеждат се и размерите на санкциите , тъй че те да не бъдат употребявани като способ за налагане в действителност на избран тип цензура “ , сподели министър Зарков.
Очаквайте подробности
Министерският съвет (МС) предлага по-леки санкции за засегнатост и клюка след предложение на министъра на правораздаването Крум Зарков.
Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост или клюка е орган на власт. Това плануват новите промени в Наказателния кодекс (НК), препоръчани от Министерство на правораздаването, заяви държавният пресцентър след днешното съвещание на Министерски съвет.
Проектът планува също понижаване на размера на санкциите при засегнатост и клюка, както и анулация на по-тежко наказуемия състав, когато те са ориентирани към длъжностни лица.
Промените са стимулирани от редица неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) против България , установяващи нарушавания на свободата на изразяването на отзиви, регламентирана в член 10 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ). Извън това в Националния проект за възобновяване и резистентност е планувано влизане в действие на промени в правната рамка, свързани със отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на законодателството. Измененията в относимата правна рамка включват и промени в регламентацията в Наказателния кодекс, обвързвана с закононарушенията засегнатост и клюка, които да обезпечат сходство с Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на индивида.
През последните години в България се следи и друга отрицателна наклонност по отношение на правната уредба и използването на института на клеветата. Тя се показва в възходящия брой частни наказателни каузи за клюка против жители, заведени от длъжностни лица, след подадени тъжби и сигнали против тях при и във връзка осъществяване на службата им.
В тази връзка се оферират промени в член 78а от Наказателен кодекс, който да дава опция жителите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при засегнатост и клюка против орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на член 78а от Наказателен кодекс.
С промените ще се отстранен и долните граници на санкциите по член 146 и 147 от Наказателен кодекс, които сега са надлежно 1000 и 3000 лв..
Намаляват се долните граници на санкциите, планувани в член 148, алинея 1 и 2 надлежно на петстотин и хиляда лв.. Така от една страна се пази свободата на изложение на мнение от страна на публицисти и други публични фигури, като се лимитира опцията за налагане на несъразмерни и непропорционални на осъщественото парични наказания.
Премахва се квалифицираният състав по член 148, алинея 1, т. 3 във връзка с закононарушението „ засегнатост “, който е използван и във връзка с закононарушението „ клюка “. По този метод националното законодателство се хармонизира с условията на откритото в практиката на Европейски съд по правата на човека предписание, че длъжностните лица могат да бъдат обект на социална рецензия в по-широк обсег по отношение на изпълняваните от тях публични функционалности, се показва още в прессъобщението.
За да се одобряват измененията, те следва да бъдат гласувани от Народното събрание.
Коментар по тематиката направи на брифинг в Министерския съвет през днешния ден самият Крум Зарков. Той акцентира, че по тази тематика България е била неведнъж осъждана.
„ Предлага се тези закононарушения да могат да разрешават освобождение от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост и клюка е орган на власт. В момента това не е допустимо. Разглеждат се и размерите на санкциите , тъй че те да не бъдат употребявани като способ за налагане в действителност на избран тип цензура “ , сподели министър Зарков.
Очаквайте подробности
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ